„ТОНЕНЬКАЯ ДЕВОЧКА ИЗ ДЕТСТВА...”
Наталья Павловна Бурова (1918-1979 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ТЪНИЧКО ОТ ДЕТСТВОТО МОМИЧЕ
Тъничко от детството момиче,
ти защо тъй строго гледаш в мен?
В огледало дамите надничат
в утрото на всеки идващ ден.
Скъпо откровенията дръзки
струват, трупат истини в света,
но не късам здравите си връзки
радост да откривам в правота.
Често в теб отново се превръщам,
смея се с тополов пух в мечти,
камъчета мия, свят прегръщам
и звездичка моля да трепти.
Ние с теб едно сме общо. Зная,
ще изчезнем зад съдбовен ръб.
Врекли сме се в искреност докрая,
не шушукай там зад моя гръб.
Колко ти живота ми заплете,
колко вместо мен слова пиля!
С дръзка вяра, с героично цвете
от сърцето сила се изля.
Нищо, че след теб живях сурово
и че тишина ме замота –
не тая скептичната отрова,
нужна ми е същата мечта.
Сън приижда в нощите ми мъчни:
сняг синее, плюшен връх е страж...
Там, зад мрежата на мойте бръчки
плуваш в огледалния мираж.
Ударения
ТЪНИЧКО ОТ ДЕТСТВОТО МОМИЧЕ
Тъ́ничко от де́тството моми́че,
ти́ зашто́ тъй стро́го гле́даш в ме́н?
В огледа́ло да́мите надни́чат
в у́трото на все́ки и́двашт де́н.
Скъ́по открове́нията дръ́зки
стру́ват, тру́пат и́стини в света́,
но не къ́сам здра́вите си връ́зки
ра́дост да откри́вам в правота́.
Че́сто в те́б отно́во се превръ́штам,
сме́я се с топо́лов пу́х в мечти́,
ка́мъчета ми́я, свя́т прегръ́штам
и звезди́чка мо́ля да трепти́.
Ни́е с те́б едно́ сме о́бшто. Зна́я,
ште изче́знем зад съдбо́вен ръ́б.
Вре́кли сме се в и́скреност докра́я,
не шушу́кай та́м зад мо́я гръ́б.
Ко́лко ти́ живо́та ми запле́те,
ко́лко вме́сто ме́н слова́ пиля́!
С дръ́зка вя́ра, с герои́чно цве́те
от сърце́то си́ла се изля́.
Ни́што, че след те́б живя́х суро́во
и че тишина́ ме замота́ –
не тая́ скепти́чната отро́ва,
ну́жна ми е съ́штата мечта́.
Съ́н прии́жда в но́штите ми мъ́чни:
сня́г сине́е, плю́шен връ́х е стра́ж...
Та́м, зад мре́жата на мо́йте бръ́чки
плу́ваш в огледа́лния мира́ж.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Наталья Бурова
ТОНЕНЬКАЯ ДЕВОЧКА ИЗ ДЕТСТВА...
Тоненькая девочка из детства,
Что так строго смотришь на меня?
Привыкают женщины глядеться
В зеркало перед началом дня.
Дорого даются откровенья,
И не все значения чисты, –
Но вовек не оборвутся звенья
С радостью врождённой правоты.
Иногда я становлюсь тобою,
Тополиный пух, смеясь, ловлю,
Камушки коричневые мою,
Звёздочку прищуриться молю.
Мы с тобой – единое. Я знаю,
Ты исчезнешь в миг один со мной.
И порой тебя я заклинаю,
Чтобы не шептала за спиной.
Сколько ты напутала мне в жизни,
За меня слова произнося!..
В дерзкой вере, словно в героизме,
Сила сердца проступает вся.
Пусть сложилась жизнь не так, как надо,
И порою душит тишина, –
Нет во мне скептического яда,
И мечта по-прежнему нужна.
По ночам немыслимое снится:
Синий снег, багровый плюш вершин…
И всегда лицо твоё дымится
В зеркале – сквозь сеть моих морщин.
---------------
Руската поетеса Наталия Бурова (Наталья Павловна Бурова) е родена през 1918 г. в гр. Аулие-ата (Джамбул). Учи в Литературния институт „Максим Горки”, но не завършва следването си. Работила е като статистик, инспектор по кадрите, чертожник и технически секретар в различни учреждения в Ташкент. Тя е творец със собствен поетичен стил, умее да разказва различно от другите, в поезията й присъства усещането за простора и неспокойния дух на новия чергарски живот. Авторка е на стихосбирките „Семиречье” (1965 г.), „Теплые камни”, „Горький колодец”, „Лицом к свету”, „Год аиста”, „Зеленые шары”, „Тамариск” и „Цена прозрения”. Умира през 1979 г.